Основоположниците на българския жестомимичен език

  Никола Янулов беше учител в софийското специално училище за глухи деца. Като заместник председател на СГБ и отговаряше за неговата просветна и културно-масова дейност.
Кандо Кандов бе директор на софийското училище и общински съветник по социалните дейности към Столична община. Той отговаряше пряко за просветната дейност на СГБ и е първият инициатор и създател на програмата за подготовка на жестомимични преводачи-тьлковници на СГБ.
  Венелин Иванов беше специалист-логопед, създател на музейната сбирка на СГБ с библиотека със специализирана българска и международна литература по проблемите на глухотата, говорното развитие и жестомимичния език. Той беше и главен редактор на съюзния орган вестник „Тишина” от неговото основаване през 1957 г., като създаде в него специална рубрика „Страничка на сурдопедагога”, с която подпомагаше учителите на децата с проблеми на слуха.
  Дечо Денев също беше учител в софийското училище и заедно с Венелин Иванов бяха водещи преподаватели в катедрата „Дефектология” към Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Двамата оставиха неоценимо богатство от учебници, разработки, статии и научни трудове за образованието на децата с увреден слух и за жестомимичния език. Дечо Денев, чието име днес носи софийското училище за деца с увреден слух, години наред оглавяваше научната секция на СГБ и я представяше авторитетно с участието си в научните комисии по време на международните конгреси на Световната федерация на глухите.
 Никола Янулов заедно с Марчо Радулов, първият председател и един от основателите на СГБ, създаде първия „Кратък мимически речник” през 1961 г.
  Иван Куртев беше сурдопедагог и инициатор за създаването на Център за ранна рехабилитация на деца с увреден слух. Той продължи просветната и културната дейност на Кандо Кандов и бе създател на обогатения речник на българския жестомимичен език на основата на първия кратък речник, направен на базата на международния речник „Жестуно”. Впоследствие този обогатен речник от 3000 думи и жестове бе прехвърлен на видеокасети и успоредно с това издаден в печатен вариант през 1996 г. от авторски колектив в състав Васил Панев, Спаска Джангозова, Миряна Мошева и ученици на Кандо Кандов, Дечо Денев и Венелин Иванов. Работата им беше подпомогната от Любомир Стайков и Александър Добрев, членове на снимачния екип във видеоцентьра на СГБ. Миряна Мошева, която поема отдела от Иван Куртев, и до днес е координатор на Националния методически и консултативен център по проблемите на образованието и жестовия език.
  В своята бързо развиваща се активна дейност, центърът, чрез редица спечелени проекти и с финансовата подкрепа на Агенцията за хората с увреждания, на посолството на Кралство Великобритания, на Дирекцията на вероизповеданията към Министерския съвет и Грант-Мтел, създаде и издаде втората част на обогатения български жестомимичен речник от нови 1500 думи и жестове; „Фразеологичен жестомимичен речник” и „Жестомимичен речник на религиозна тематика” от 500 думи и термини. Първата и втората част на речника на българския жестомимичен език с общо 5000 думи и жестове, беше прехвърлен на ДВД и стана основа за създаването на компютърната програма „Жестоматика” със съдействието и помощта на Веселин Георгиев, Гъльбина Лозанова и Николай Нинов.
  Центърът създаде методика за обучение и подготовка на регламентирани жестови преводачи-тьлковници в системата на СГБ. Заедно с това е инициатор и създател на програмите за обучение по жестов език във Факултета за начална и предучилищна педагогика, катедра „Специална педагогика” и в Богословския факултет към Софийския университет „Свети Климент Охридски” и постави основите за неговото преподаване в Пловдивския и Великотърновския университет.
  Центърът, в сътрудничество с Националната агенция за професионално обучение и образование (НАПОО) създаде държавните образователни изисквания (ДОИ) за обучение по официално признатата нова професия „Жестомимичен преводач”.
  Днес НМКЦ привлича нови и млади сътрудници, специалисти и сурдопедагози, които са намерили своето призвание да работят за образованието на децата с проблеми на слуха и се явява надежден консултант за всички интересуващи се от българския жестов език.