Основоположниците на българския жестомимичен език

     Никола Янулов беше учител в софийското специално училище за глухи деца. Като заместник председател на СГБ и отговаряше за неговата просветна и културно-масова дейност.
    Кандо Кандов бе директор на софийското училище за глухи деца и общински съветник по социалните дейности към Столична община. Той отговаряше пряко за просветната дейност на СГБ и е първият инициатор и създател на програмата за подготовка на жестови преводачи-тьлковници на СГБ.
    Венелин Иванов беше специалист-логопед, създател на музейната сбирка на СГБ с библиотека със специализирана българска и международна литература по проблемите на глухотата, говорното развитие и жестовия език. Той беше и главен редактор на съюзния орган вестник „Тишина” от неговото основаване през 1957 г., като създаде специална рубрика „Страничка на сурдопедагога”, с която подпомагаше учителите на децата с проблеми на слуха.
    Дечо Денев също беше учител в софийското училище за глухи деца и заедно с Венелин Иванов бяха водещи преподаватели в катедрата „Дефектология” към Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Двамата оставиха неоценимо богатство от учебници, разработки, статии и научни трудове за образованието на децата с увреден слух и за жестовия език. Дечо Денев, чието име днес носи софийското училище за деца с увреден слух, години наред оглавяваше научната секция на СГБ и я представяше авторитетно с участието си в научните комисии по време на международните конгреси на Световната федерация на глухите.
    Никола Янулов, заедно с Марчо Радулов, първият председател и един от основателите на СГБ, са автори на първия „Кратък мимически речник”, издаден през 1961 г.
    Иван Куртев беше сурдопедагог и инициатор за създаването на Център за ранна рехабилитация на деца с увреден слух. Той продължи просветната и културната дейност на Кандо Кандов и бе създател на обогатения речник на българския жестов език на основата на първия кратък речник, създаден на базата на международния речник „Жестуно”. Впоследствие този обогатен речник от 3000 думи и жестове бе прехвърлен на видеокасети и успоредно с това издаден в печатен вариант през 1996 г. от авторски колектив в състав Васил Панев, Спаска Джангозова, Миряна Мошева и ученици на Кандо Кандов, Дечо Денев и Венелин Иванов. Работата им беше подпомогната от Любомир Стайков и Александър Добрев, членове на снимачния екип във видеоцентьра на СГБ. Миряна Мошева, която поема отдела от Иван Куртев, впоследствие става координатор на Националния методически и консултативен център по проблемите на образованието и жестовия език. В своята бързо развиваща се активна дейност, центърът, чрез редица спечелени проекти и с финансовата подкрепа на Агенцията за хората с увреждания, на посолството на Кралство Великобритания, на Дирекцията на вероизповеданията към Министерския съвет и на Грант-Мтел, създаде и издаде втората част на обогатения български жестов речник от нови 1500 думи и жестове; „Фразеологичен жестомимичен речник” и „Жестомимичен речник на религиозна тематика” от 500 думи и термини. Първата и втората част на речника на българския жестов език с общо 5000 думи и жестове, беше прехвърлен на ДВД и стана основа за създаването на компютърната програма „Жестоматика” със съдействието и помощта на Веселин Георгиев, Гълъбина Лозанова и Николай Нинов. Центърът създаде и методика за обучение и подготовка на регламентирани жестови преводачи-тьлковници в системата на СГБ. Заедно с това беше инициатор и създател на програмите за обучение по жестов език във Факултета за начална и предучилищна педагогика, катедра „Специална педагогика” и в Богословския факултет към Софийския университет „Свети Климент Охридски”, като постави основите за неговото преподаване в Пловдивския и Великотърновския университет. Центърът, в сътрудничество с Националната агенция за професионално обучение и образование (НАПОО) създаде държавните образователни изисквания (ДОИ) за обучение по признатата нова професия „Жестов преводач”.
    На 12 ноември 2020 г. на първо четене в Народното събрание, депутатите одобриха внесения от Министерския съвет законопроект за българския жестов език. Обединиха се 18 организации на и за глухи хора начело със Съюза на глухите в България в лицето на председателя Николай Нинов за утвърждаването и разработването на закон за български жестов език.
    На 21 януари 2021 г. Законът за българския жестов език стана факт, един бележит и важен ден за глухото общество. Тази законова уредба признава БЖЕ наравно с българския говорим език, като урежда бъдещ достъп до образованието, институциите, преводачески услуги и държавно финансиране.  От този ден нататък всяка година 21 януари се чества от хората с увреден слух като Ден на българския жестов език. Приемането на закона за БЖЕ бе един огромен успех за пълноправен достъп на жестов език за глухите хора!
    Днес НМКЦ привлича нови и млади сътрудници, специалисти и сурдопедагози, които са намерили своето призвание да работят за образованието на децата с проблеми на слуха и се явява надежден консултант за всички, интересуващи се от българския жестов език.