Становище
От национално представителните организации
на и за хора с увреждания,
членове на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания
към Министерски съвет
Относно социалната оценка
Уважаема госпожа Пачеджиева,
Уважаеми членове на работната група
Ние считаме че, главната цел на работната група е:
- Създаване на ефективен механизъм за комплексна социална оценка на потребностите на лицата с увреждания.
- Намаляване на бюрократичните процедури водещи до реализацията на правата на хората с увреждания.
- Не допускане препокриването на функции на различни комисии или други органи.
- Икономичност на разходите за получаване на социална оценка, което не изключва разумно възнаграждение на екипите.
- Създаване на условия за реализиране на индивидуалния план изработен от Комисията за социална оценка водещи до пълноценно социално вклюване на лицата с увреждания.
- Създаване на механизъм за обратна връзка и контрол на реалните резултати от дейността на комисиите за социална оценка.
Изхождайки от мащаба на очертаната задача на работната група, ние считаме че определеният срок е крайно недостатъчен за изработване на комплексен подход, поради което предлагаме на Председателя на работната група да информира Министъра на труда и социалната политика за нашето становище и да помоли за определяне на нов срок. Той трябва да бъде не по-рано от 30.10.2017 год.
Съгласно действащата нормативна база, приетата методика и дадени указания от Министерството на труда и социалната политика, днес социалната оценка включва следните параметри:
- Потребностите и възможностите за рехабилитация
- Възможностите за обучение
- Възможности за трудова заетост и професионална реализация
- Потребностите от социални услуги
- Възможностите за социално включване
- Определяне на месечна добавка за социална интеграция
- Определяне на целеви помощи
Комисията за социална оценка може да изготви и индивидуален план за подкрепа на лицето с увреждания. Вземайки предвид изброените елементи на социалната оценка, възниква логично въпроса - Защо е необходимо преминаването през следващи комисии, които трябва да дадат нови оценки и предписания за реализация на права в сферата на социалната и медицинска рехабилитация, социалните услуги, образованието, професионалното обучение, заетостта и др.?
Според нас работната група трябва да направи предложение, социалната оценка да има максимално възможен комплексен характер и така подобрена да изключи последващи бюрократични процедури на ново оценяване.
Ние подкрепяме позицията на Агенцията за хората с увреждания, изразена на заседанието на работната група проведено на 17.08.2017 год., да бъде поискано становище на НОИ относно бъдещата дейност на комисиите за експертиза на работоспособността. В случай, че те бъдат създадени и оценката на остатъчната работоспособност със целият произтичащ от това комплекс от проблеми бъде възложен на новият орган, считаме че въпросът за трудовата реализация на хората с увреждания трябва да отпадне от ангажиментите на комисията за социална оценка. Това значи, че в тази комисия не е необходимо да има представител на Агенцията по заетостта.
Ние подкрепяме участието на лицето с увреждания при изготвяне на социалната оценка, но считаме че въвеждането на задължителна самооценка, чрез попълване на анкета ще създаде повече проблеми отколкото решения. В България е необходимо създаването помагаща система, която да подкрепя и обучава човека във самооценката и вземането на решения. Желанието да мотивираме лицето с увреждане да бъде активен участник в процеса на интеграция, включително и трудова реализация не може да бъде постигнато чрез попълване на Анкетна карта. Възприемането на увреждането е строго индивидуална човешка емоционална реакция. Процесът варира от пълно отчаяние до желание за борба, справяне с новите предизвикателства и успех. Това изисква определени волеви качества. В мотивационния процес, на който е субект човекът с увреждане, трябва да участват и други мотивиращи фактори- семейна и приятелска среда, компетентни експерти-психолози, компетентни служители на Агенцията по социално подпомагане, Агенцията по заетостта, Агенцията за хората с увреждания и други инстиуции. Трябва да се отчита и нивото на негативни стериотипи и дисриминационни практики към хората с увреждания в обществото. Практиката е показала, че при самооценка анкетираният е склонен да занижава или да завишава определянето на своите потребности. Възниква въпросът, ако е налице драстично разминаване между самооценката на потребностите на лицето с увреждания и преценката на потребностите на комисията за социална оценка, какви действия ще бъдат предприети и кой ще извърши сближаване на позициите.
Ние считаме, че ако няма ясна визия за подобна реакция ще е налице основание за негативно отношение от страна на лицето с увреждане и обвинение към държавните и общински институции за не ефективна политика и бездействие. Според нас участието на лицето с увреждане в процеса на изготвяне на социална оценка, трябва да става чрез диалог с подготвен специалист. Те съвместно трябва да обсъдят потребностите на лицето, реалните възможности за тяхното удовлетворяване и какви усилия се изискват от човека с увреждания за да постигне желаните резултати в своето личностно развитие и интеграция в обществото.
Ние предлагаме да се апробират различни модели, отчитайки всички фактори в живота на човека с увреждане и различните видове увреждания.
Ние искаме отговор на въпроса как ще бъдат стиковани промените в закона за социално подпомагане в членове от 16 „а” до 16 „г” и в правлника за неговото приложение членове от 40 до 40 „б” с новата концепция за дейността на комисията за социална оценка по Закона за интеграция на хората с увреждания. Задаваме този въпрос защото цитираните промени в нормативните актове за социално подпомагане бяха въведени и след кратко функциониране беше спряно тяхното прилагане. То предстои да бъде възобновено от 01.01. 2018год.
Ние считаме вместо да губим време за усъвършенстване на социалната оценка, при услови че в сектора предстои цялостна промяна, по правилно би било да обсъдим и направим предложения за:
- премахване на гарантирания минимален доход, като база за изчисляване на месечните добавки за социална интеграция
- въвеждане на минималната работна заплата или линията на бедност, като база за изчисляване на месечните добавки за социална интеграция
- завишаване определените проценти на отделните елементи формиращи месечната добавка за социална интеграция
- включване в месечната добавка за социална интеграция, отнетото право по чл.101 ал.3 от КСО изразяващо се в получаване на добавка от 25% от социалната пенсия за инвалидност.
Уважаеми членове на работната група, ние „морските свинчета” участващи в експеримента вече не знаем на колко оценки ще подлежим:
- медицинска оценка
- социална оценка по ЗИХУ
- оценка на потребностите от подкрепа по ЗСП и ППЗСП
- индивидуален план за подкрепа
- оценка на работоспособността
- оценка по наредбата за приобщаващо образование
- и вероятно пропускаме още някоя
Перефразирайки великия Данте, ние хората с уврежания може да кажем че: „ Пътят към ада е послан с комисии за оценка”. В крайна сметка не са най-страшното комисиите, по страшното е ако няма резултати в интеграцията на хората с увреждания и положителна промяна в качеството на техния живот.
За това отново молим за удължаване срока на работната група и без емоции да предприемам следващата трудна стъпка в усъвършенстване в политикта за хората с увреждания.