Производствено-стопанска дейност
В началото на 1947 г. в столицата е създадена комбинирана трудово-производителна занаятчийска кооперация на глухонемите „Тих труд” с няколко цеха: мебелно-столарски, резбарски, зъботехнически, обущарски и кроячески за дамско и мъжко облекло.
През 1949 г., със заповед на Министерството на труда и социалните грижи, работилницата се преобразува в държавно производствено предприятие „Труд”.
По същото време в Горна Оряховица се създава учебно-производственото предприятие (УПП) „Труд”, в което глухите младежи и девойки придобиват професия в специалностите „мебелно столарство”, „машинно плетачество” и „метално стругарство”. Повечето от постъпващите в УПП „Труд” искат, освен да придобият професия, да имат и завършено средно образование.
През 1955 г. по примера на Общоруската организация на глухите (ВОГ) СГБ отправя предложение до МНЗСГ и МС да се даде право на съюза да организира свои производствени предприятия на стопанска сметка за трудоустрояване на работоспособни и квалифицирани глухи. През август 1956 г., излиза постановление № 238 на МС, с което от 1 януари 1957 г. към СГБ е създадено производствено предприятие „Тих труд” като юридическо лице със седалище в гр. София и с клонове в страната. От същата дата започва организирането на производствените предприятия „Тих труд”.
Първото предприятие на СГБ в столицата има три цеха – мебелен, циклостил и картонаж. То се е намирало на ул. „Козлодуй” и ул. „Кръстец”. През 1957 г. се откриват нови два клона във Варна и Горна Оряховица с мебелно, трикотажно и шивашко производство. В тези предприятия условията за работа са изключително трудни: липсват подходящи работни помещения, машини, инвентар, работниците са неквалифицирани. През 1958 г. са открити нови два клона - в Пловдив и Бургас, с картонажно, трикотажно и шивашко производство. Общият брой на работниците бил 334 души, от които 246 с увреден слух. През периода 1956-1958 г., успоредно с откриването на клоновете на „Тих труд” започва създаване на предприятия в градовете, където има районни дружества на глухите - в София - пластмасов отдел; Стара Загора - за пресукване на памучни прежди и за хамути и цървули; Плевен - за циклостил; в Шумен - за бичене на дървени трупи и др.
С постановление № 139 на МС от 15 юли 1958 г., са подобрени и разширени разпоредбите за създаването на „Тих труд”, като им се дава правото да наемат до 20 на сто, вместо до 10 на сто чуващи от общия брой на работниците и е разрешено временното жителство на глухите работници в градовете, където има съюзни предприятия.
През 1959 г. към СГБ е създадено Централно стопанско управление на СПП „Тих труд”, което ръководи дейността на предприятията. Клоновете по места се отделят в самостоятелни юридически лица на стопанска сметка и с отделен баланс. През втората половина на 1959 г. предприятията към районните дружества в Стара Загора, Ямбол, Русе и Шумен се прехвърлят към СПП „Тих труд” в София, а през януари 1960 г. – и предприятието към софийското районно дружество. В стремежа да настанят на работа всички трудоспособни глухи и да се улесни изпълнението на плана, на 1 юли 1960 г. към СПП „Тих труд” в Стара Загора се разкрива филиал в Хасково, а след него и такъв в Плевен. През ноември с. г. към предприятието в София е разкрит филиал в Станке Димитров (сега гр. Дупница) и до края на годината броят на предприятията нараства на 12. През 1963 г. се създава предприятие в Лом, филиал на „Тих труд” в София, което през 1964 г. се преобразува в самостоятелно.
В края на 1961 г. общият брой на работниците в системата вече е 1 243 души. От 1 януари 1963 г. филиалите в Дупница, Хасково и Плевен са обособени като самостоятелни предприятия.
По решение на Министерството на народното здраве шивалнята, която наброява персонал от 120 човека, намираща се под прякото ръководство на ВМИ „Пирогов” се прехвърля към „Тих труд” в София, с което СГБ фактически започва да осигурява цялата здравна мрежа в страната с медицинско работно облекло, постелъчен инвентар, обувки и дюшеци. През 1970 г. почти всички трудоспособни и с намалена трудоспособност глухи са обхванати в „Тих труд” и дори се чувства недостиг на работници. Същата година към СГБ е създадена нова дирекция - „Социално-битова дейност и капитално строителство”. През 1976 г. двете дирекции се сливат в една - „Стопанска дирекция” към СГБ с директор Янко Костадинов. Той я ръководи до 1990 г. Към 1 ноември 1979 г. в системата работят 4 904 души, от които 2 797 с увреден слух.
„Тих труд” - Дупница, ул. „Свети Иван Рилски”, № 315
До 1989 г. обемът на произведената продукция ежегодно нараства, като през 1989 г. достига 74 841 хил. лв. Броят на работещите в системата в края на 1989 г. е 4 600 души.
Численият състав на Централния съвет и Стопанска дирекция наброява 104 души.
„Тих труд” - София, бул. „Искърско шосе”, № 11
След настъпилите политически промени в края на 1989 г., националната икономика изпада в дълбока криза. Постоянно растящата инфлация, нарастването на външния дълг и икономическа криза се отразяват крайно негативно върху производствено-стопанската дейност на СГБ. Благодарение на приетата през 1990 г. стабилизационна програма от ръководството на СГБ, предприятията успяват да отчитат успехи. Но излиза постановление № 9 на МС от 20 януари 1992 г., с което се отменя преотстъпването на данъка върху оборота от стопанската дейност на СГБ, ССБ и НС на ТПКИ. Това води до рязък спад на производството, ограничаване на вътрешния пазар, покачване на цените на материалите и суровините, горивата и електроенергията. С приемането на Търговския закон и необходимостта от обособяване на стопанската дейност съгласно неговите изисквания, съществуващите 13 СПП „Тих труд” се преобразуват в 13 самостоятелни еднолични дружества с ограничена отговорност - „Тих труд” ЕООД, със 100% собствен капитал на СГБ. Дирекцията „Производствено-стопанска дейност” е закрита.
„Тих труд” - Бургас, ж. к. Славейков, ул. „Янко Комитов”, № 24
От 1992 г., в резултат на тежкото финансово положение, стартира поетапно закриване на производства - полиграфия, металообработване, обущарства, картонажи, мебелни, пластмаси – все водещи и сериозни технологии, които, поради липсата на инвестиции, се оказват трудни за поддръжка, енергоемки и неконкурентноспособни в новата пазарна конкуренция. Процесът се оказва мъчителен до 2012 г. със закриването на 56 производства във всичките 13 предприятия. Наблюдава се и изключително сериозно и драстично намаление на персонала в предприятията, които остават с 281 души.
„Тих труд” - Русе, ул. „Трети март”, № 33
В същия период от 1992 г. до 2012 г. се извършва продажба на част от предприятията в Плевен, Лом, Горна Оряховица, Шумен, Стара Загора, Ямбол и Хасково, за да се покрият задълженията към ДДС и ДОО.
„Тих труд” - Ямбол, ул. „Битоля”, № 20
В периода от 2019 г. до 2023 г. са закрити шивашките производства в Лом, Плевен, Варна, Бургас, Пловдив и София – инициатива, с която се приключва един дълъг мъчителен процес в последните останали производствени дейности на същите предприятия.
„Тих труд” - Плевен, ул. „Вит”, № 9
Към настоящия момент 3 от 13 предприятия работят – тези в Стара Загора, Русе и Дупница. Действащите производства са: шивачество /Стара Загора и Дупница/, прахово боядисване /Русе/, строителство /Стара Загора/ и полиграфия /Дупница/.
Персоналът в предприятията до края на 2023 г. е общо 131 души, от които трудоустроени са 70 души, поради закриването на няколко производства.
„Тих труд” - Пловдив, ул. „Прохлада”, № 1
През целия дълъг период на преход всички предприятия се насочиха към наемна политика, с изключение на „Тих Труд–Ломˮ. Отдават се складови помещения, производствени помещения, халета, гаражи и офиси. Тенденцията в наемната политика показва положителен резултат за стабилен икономически растеж, без да се рискува с производства и инвестиране на рискови средства. Част от оборотните средства са дивиденти към Съюза на глухите в България за покриването на годишните бюджети.
„Тих труд” - Стара Загора, ул. „Георги Байданов”, № 2
След 2018 г. централното управление на съюза и предприятията концентрират усилията си в ремонтни дейности за възстановяване на сградния фонд, подобряване състоянието на неизползвани помещения, дворното пространство и инвестира в бъдещето и подобряването на предлаганите условия при наемната политика. Това е една от зелените и млади политики на съюза с цел да генерира средства и да бъде независима, да покрива годишните бюджети необходими за социалната и организационна дейност на организацията.
Новата политика по решение на УС на СГБ е бизнес линията в инвестиционните фондове, фокусирана към закупуване и отдаване на недвижимо имущество в гр. София. Тенденция, която генерира сигурен оборот за следващи инвестиции в бъдеще.