ЗА НАС
Съюзът на глухите в България е приемник на някогашното Дружество на глухонемите в България, което е учредено на 12 юли 1934 г. То започва своята дейност в условията на тежка икономическа криза, безработица и глад, като основната идея на учредителите е да обедини всички лишени от слух хора и защитава техните културни и материални интереси. Но тази тяхна основна цел не успява да се реализира в първите години след създаването на дружеството, поради тежката обстановка в страната. Обединило над 200 членове от цялата страна, дружеството води слаб в организационно отношение живот и извършва частична филантропска дейност, като успява да просъществува благодарение на ентусиазма на основателите си.
След 1944 г. Съюзът на глухите в България, приемник на Дружеството на глухонемите, започва да развива мащабна организационна, производствено-стопанска, социално-битова, културно-просветна, спортна и туристическа дейност.
В наши дни в СГБ членуват 4 908 членове, организирани в 12 районни организации (РО) в градовете София, Пловдив, Варна, Бургас, Плевен, Хасково, Ямбол, Дупница, Русе, Стара Загора, Горна Оряховица и Шумен, към които има 42 териториални организации (ТО) на глухите. Районните организации работят по свои годишни програми, като се включват в различните национални съюзни мероприятия и развиват културна, туристическа и спортна дейност според предпочитанията на членовете. Те също така участват активно в националните съюзни фестивали на художествената самодейност чрез създадените към тях самодейни състави и колективи за танци, пантомима, синхронно пеене с жестов превод и др., чрез които популяризират разнообразните творчески възможности и таланти на хората с увреден слух. Освен това районните организации в София, Пловдив и Шумен са в пряка връзка с ръководствата на специализираните училища за деца с увреден слух, откъдето започва възпитанието на децата с увреден слух и развиването на талантите им в самодейността. В РО се прави и всичко възможно, за да се даде поле за изява и на слухово увредените творци – например във Варна ежегодно се организират фотоизложби.
Всяка година ръководството на СГБ провежда национални семинари с ръководствата на РО, представителите на младежките клубове, женсъветите и възрастните хора по програми, в които са включени теми, представляващи интерес за всички участници.
Клубните обединения по интереси към районните и териториалните организации редовно поддържат дейността си. От тях най-дейни са клубовете на жените и младежите, които организират и провеждат честването на големите национални и празнуването на традиционно-обредните български празници, като Коледа, Нова година, Бабинден, Великден и др., а също юбилейните годишнини и именните дни на активистите и членовете. Традиционно членовете на тези клубове участват активно в провеждането и честването на 12 юли (рожденият ден на СГБ); Международната седмица и Международният ден на глухите в края на месец септември и Международният ден на хората с увреждания – 3 декември.
Собствената производствено-стопанска съюзна дейност е едно от постиженията на съюза, който е собственик на 13 търговски дружества „Тих труд” в градовете София, Пловдив, Варна, Бургас, Плевен, Хасково, Ямбол, Дупница, Русе, Стара Загора, Горна Оряховица, Шумен и Лом. Основните производства в тях са шивашка конфекция, трикотаж, преработка на пластмаси, полиграфически услуги, опаковки от картон, мебели, електромагнитни вентили и осветителни лампи, обувна конфекция, дюшеци, нестандартно метално оборудване, строително бояджийство и др. От януари 1999 г. Съюзът на глухите в България създаде 14-о дружество „Тишина” ЕООД с основна дейност туристически услуги. В него са включени почивните съюзни бази в Приморско, Родопите, Старозагорските минерални бани, ваканционното селище „Албатрос” и „Рилски манастир”. Към СГБ е създадено и 15-о дружество – „Комерс-СГБ” ЕООД, регистрирано като специализирано предприятие. Социалната политика на СГБ десетилетия наред е осигурявала редица придобивки за съюзните членове. Голяма част имат собствени жилища, като особени грижи съюзът полага за социално слабите членове.
Културните традиции са на възрастта на самия съюз, който тази година отбелязва своя 85-годишен юбилей. Първият пантомимен състав е създаден още през 30-те години. Постепенно към всяка РО се създават самодейни колективи, на всеки две години (с малки изключения) се провеждат фестивали на любителското творчество, като в последните няколко години чрез концертната си дейност и участия в медийни изяви талантливите самодейци с увреден слух спечелиха широката общественост и утвърдиха авторитета на съюзната организация. През 1997 г. беше издаден жестов речник с над 4500 думи; издействан бе жестов превод на новините в телевизионните емисии; Канал 1 на БНТ излъчва и предаванията на Специализираното предаване на гражданите с увреден слух.
От 1959 г. СГБ е член на Световната федерация на глухите; от 1956 г. – на Международния комитет на тихия шах и Международния комитет на тихия спорт (до 1993 г.) и работи в тясно сътрудничество със сродните организации на Балканите и в Европа. Международната дейност на СГБ е широко обхватна и едно от най-големите признания за съюза бе домакинството през 1979 г. на Осмия конгрес на Световната федерация на глухите във Варна. Престижен е и фактът, че повече от 24 години председателят на Съюза на глухите заемаше поста заместник-председател на СФГ, а днес е негов почетен член. Искрено уважение и висока оценка получи съюзът за смелостта да стане домакин на ХVІІ световни летни игри за глухи през 1993 г. в София, макар Международният комитет по спорта му даде възможност да се откаже от този ангажимент, предвид настъпилите политико-икономически промени в страната. Съюзното ръководство намери спонсори, организира и проведе блестящо игрите и спечели уважението и на световната, и на българската общественост.
Стратегията на ръководството СГБ е продиктувана от реалните условия на живот в страната, като непрекъснато прави всичко възможно, за да докаже на обществото, че хората с увреден слух могат да бъдат много полезни. И занапред съюзното ръководство ще продължи активно да настоява за зачитане на техните права, гарантирани със стандартните правила на ООН за равнопоставеност на лицата с увреждания; за пълен достъп до информация и съвременни технически средства; за справедливо социално законодателство и не на последно място – за узаконяване на българския жестов език.