Становище

 

От национално представителните организации

на и за хора с увреждания,

членове на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания

към Министерски съвет

 

Относно социалната оценка

 

Уважаема госпожа Пачеджиева,

Уважаеми членове на работната група

 

   Ние считаме че, главната цел на работната група е:

  1. Създаване на ефективен механизъм за комплексна социална оценка на потребностите на лицата с увреждания.
  2. Намаляване на бюрократичните процедури водещи до реализацията на правата на хората с увреждания.
  3. Не допускане препокриването на функции на различни комисии или други органи.
  4. Икономичност на разходите за получаване на социална оценка, което не изключва разумно възнаграждение на екипите.
  5. Създаване на условия за реализиране на индивидуалния план изработен от Комисията за социална оценка водещи до пълноценно социално вклюване на лицата с увреждания.
  6. Създаване на механизъм за обратна връзка и контрол на реалните резултати от дейността на комисиите за социална оценка.

   Изхождайки от мащаба на очертаната задача на работната група, ние считаме че определеният срок е крайно недостатъчен за изработване на комплексен подход, поради което предлагаме на Председателя на работната група да информира Министъра на труда и социалната политика за нашето становище и да помоли за определяне на нов срок. Той трябва да бъде не по-рано от 30.10.2017 год.

   Съгласно действащата нормативна база, приетата методика и дадени указания от Министерството на труда и социалната политика, днес социалната оценка включва следните параметри:

  1. Потребностите и възможностите за рехабилитация
  2. Възможностите за обучение
  3. Възможности за трудова заетост и професионална реализация
  4. Потребностите от социални услуги
  5. Възможностите за социално включване
  6. Определяне на месечна добавка за социална интеграция
  7. Определяне на целеви помощи

   Комисията за социална оценка може да изготви и индивидуален план за подкрепа на лицето с увреждания. Вземайки предвид изброените елементи на социалната оценка, възниква логично въпроса - Защо е необходимо преминаването през следващи комисии, които трябва да дадат нови оценки и предписания за реализация на права в сферата на социалната и медицинска рехабилитация, социалните услуги, образованието, професионалното обучение, заетостта и др.?

   Според нас работната група трябва да направи предложение, социалната оценка да има максимално възможен комплексен характер и  така подобрена да изключи последващи бюрократични процедури на ново оценяване.

   Ние подкрепяме позицията на Агенцията за хората с увреждания, изразена на заседанието на работната група проведено на 17.08.2017 год., да бъде поискано становище на НОИ относно бъдещата дейност на комисиите за експертиза на работоспособността. В случай, че те бъдат създадени и оценката на остатъчната работоспособност със целият произтичащ от това комплекс от проблеми бъде възложен на новият орган, считаме че въпросът за трудовата реализация на хората с увреждания трябва да отпадне от ангажиментите на комисията за социална оценка. Това значи, че в тази комисия не е необходимо да има представител на Агенцията по заетостта.

   Ние подкрепяме участието на лицето с увреждания при изготвяне на социалната оценка, но считаме че въвеждането на задължителна самооценка, чрез попълване на анкета ще създаде повече проблеми отколкото решения. В България е необходимо създаването  помагаща система, която да подкрепя и обучава човека във самооценката и вземането на решения. Желанието да мотивираме лицето с увреждане да бъде активен участник в процеса на интеграция, включително и трудова реализация не може да бъде постигнато чрез попълване на Анкетна карта. Възприемането на увреждането е строго индивидуална човешка емоционална реакция. Процесът варира от пълно отчаяние до желание за борба, справяне с новите предизвикателства и успех. Това изисква определени волеви качества. В мотивационния процес, на който е субект човекът с увреждане, трябва да участват и други мотивиращи фактори- семейна и приятелска среда, компетентни експерти-психолози, компетентни служители на Агенцията по социално подпомагане, Агенцията по заетостта, Агенцията за хората с увреждания и други инстиуции. Трябва да се отчита и нивото на негативни стериотипи и дисриминационни практики към хората с увреждания в обществото. Практиката е показала, че при самооценка анкетираният е склонен да занижава или да завишава определянето на своите потребности. Възниква въпросът, ако е налице драстично разминаване между самооценката на потребностите на лицето с увреждания и преценката на потребностите на комисията за социална оценка, какви  действия ще бъдат предприети и кой ще извърши сближаване на позициите.

   Ние считаме, че ако няма ясна визия за подобна реакция ще е налице основание за негативно отношение от страна на лицето с увреждане и обвинение към държавните и общински институции за не ефективна политика  и бездействие. Според нас участието на лицето с увреждане в процеса на изготвяне на социална оценка, трябва да става чрез диалог с подготвен специалист. Те съвместно трябва да обсъдят потребностите на лицето, реалните възможности за тяхното удовлетворяване и какви усилия се изискват от човека с увреждания за да постигне желаните резултати в своето личностно развитие и интеграция в обществото.

   Ние предлагаме да се апробират различни модели, отчитайки всички фактори в живота на човека с увреждане и различните видове увреждания.

   Ние искаме отговор на въпроса как ще бъдат стиковани промените в закона за социално подпомагане в членове от 16 „а” до 16 „г” и в  правлника за неговото приложение членове от 40 до 40 „б” с новата концепция за дейността на комисията за социална оценка по Закона за интеграция на хората с увреждания. Задаваме този въпрос защото цитираните промени в нормативните актове за социално подпомагане бяха въведени и след кратко функциониране беше спряно тяхното прилагане. То предстои да бъде възобновено от 01.01. 2018год.

   Ние считаме вместо да губим време за усъвършенстване на социалната оценка, при услови че в сектора предстои цялостна промяна, по правилно би било да обсъдим и направим предложения за:

  1. премахване на гарантирания минимален доход, като база за изчисляване на месечните добавки за социална интеграция
  2. въвеждане на минималната работна заплата или линията на бедност, като база за изчисляване на месечните добавки за социална интеграция
  3. завишаване определените проценти на отделните елементи формиращи месечната добавка за социална интеграция
  4. включване в месечната добавка за социална интеграция, отнетото право по чл.101 ал.3 от КСО изразяващо се в получаване на добавка от 25% от социалната пенсия за инвалидност.

   Уважаеми членове на работната група, ние „морските свинчета” участващи в експеримента вече не знаем на колко оценки ще подлежим:

  • медицинска оценка
  • социална оценка по ЗИХУ
  • оценка на потребностите от подкрепа по ЗСП и ППЗСП
  • индивидуален план за подкрепа
  • оценка на работоспособността
  • оценка по наредбата за приобщаващо образование
  • и вероятно пропускаме още някоя

   Перефразирайки великия Данте, ние хората с уврежания може да кажем че: „ Пътят към ада е послан с комисии за оценка”. В крайна сметка не са най-страшното комисиите, по страшното е ако няма резултати в интеграцията на хората с увреждания и положителна промяна в качеството на техния живот.

   За това отново молим за удължаване срока на работната група и без емоции да предприемам следващата трудна стъпка в усъвършенстване в политикта за хората с увреждания.

   

В момента има 39  гости и няма потребители и в сайта

© ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ - СЪЮЗ НА ГЛУХИТЕ В БЪЛГАРИЯ