Културна дейност


  От създаването на Дружеството на глухонемите през 1934 г. до 1956 г. основна задача в културно-просветната работа на ръководството на СГБ е било ограмотяването на възрастните хора, които не са посещавали училище. В клубовете са създадени кръжоци и читателски групи за по-грамотните и тежкочуващите членове. До средата на 70-е години на миналия век в клубовете се провеждат просветни събрания, на които на членовете се предоставя информация по политически и научно-популярни и здравни теми. Традиционни са тематичните вечери на различни теми; едни от най-обичаните и масово посетени са честванията на народните празници и обичаи, кръглите годишнини, исторически събития и т. н.

Ритуалът Бабинден в клуба на РО-Стара Загора

  Тази оживена културно-просветна дейност се осъществява предимно от жестови преводачи. Раздел към културно-просветната работа на СГБ са и дейностите с библиотеките, женсъветите, кино и фото клубовете, художниците.

     ФЕСТИВАЛИ НА ТАЛАНТИТЕ

  В съюзната история има много културни успехи на възрастта на самия съюз. Началото е положено през една зимна вечер на 1938 г., на благотворителна вечеринка в салона на дружество „Славянска беседа”, на която първите глухи пантомимисти Веселина Йосифова и Коста Златарев изиграват сценката „Влюбеният художник”.

  Деветнадесет години по-късно, през 1957 г., на 17 февруари, драматичният и танцов състав към районния съвет на глухите в София изнася голям спектакъл-пантомима под ръководството на Кирил Киряков. През същата година е създаден и пловдивският колектив „Лиляна Димитрова” с ръководител Димитър Терзиев. А през лятото се провежда Първият републикански преглед на художествената самодейност (днес прегледите ги наричаме фестивали, защото на тях с пълна сила блясват на сцената невероятните способности на артистите с увреден слух в различните жанрове на изкуството). Оттогава досега СГБ е организирал и провел двадесет и осем фестивала на любителското творчество на хората с увреден слух. В тях, освен съставите от районните организации, участват и състави от училищата за деца с увреден слух.

   През 2010 г. са функционирали 10 състава за български народни танци, 6 състава за модерни танци, 12 състава за песенни изпълнения и художествено слово, 8 драматични и пантомимни групи. Пред чуваща публика са изнесени 18 концерта.

   От 10 до 12 юни 2011 г. в Созопол се провежда XXIV национален фестивал на художествената самодейност на хората с увреден слух, чието финансиране е подсилено със спечелен проект към Агенцията за хора с увреждания, което дава възможност да се поканят участници от балканските страни. Поради ограничени финансови възможности и тежката икономическа криза в Европа на фестивала присъстват само танцовите състави от Македония и Сърбия. 

   От 23 до 25 март 2012 г. в Стара Загора се състоял ХІІ национален фолклорен конкурс „Орфеево изворче” с международно участие. Конкурсът пресъздава любовта на участниците към българското народно творчество и чрез песенното, инструменталното и танцовото изкуство се популяризират културата и богатството на българското национално изкуство. На него танцовият състав от районната организация на глухите в Стара Загора има невероятен успех при представянето на изпълненията си, с които спечелва първото място.

   В рамките на културната дейност на СГБ на 7, 8 и 9 юни 2013 г. в Стара Загора се провежда ХХV национален фестивал на художествената самодейност на хората с увреден слух в България. В първия ден със свои изпълнения се включват 25 състава и фолклорни групи от цялата страна, а във втория изпълненията са 43. Преди официалното откриване на фестивала зрителите са запознати с дейността на СГБ по проекта „Изграждане на центрове за подкрепа на хората с увреден слух”, осъществен по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, финансирана със средства от ЕС. Националният фестивал на художествената самодейност в Стара Загора събрал над 1000 участници и гости и е открит тържествено от председателя на Съюза на глухите в България Васил Панев.

   През юли 2013 г. артисти от самодейните колективи на районните организации в Пловдив и София участват в национални фолклорни фестивали в Неделино и Жеравна, а самодейците от пловдивската районна организация имат пет публични изяви пред обществеността, като една от най-богатите им програми е посветена на Международния ден на хората с увреждания – 3 декември. Почти всички районни организации също имат публични изяви по този повод, с цел да привлекат вниманието на обществеността към хората с увреден слух, да ги направят съпричастни и толерантни.

   В юбилейната за СГБ година – 2014-а, в чест на 80-годишнината от създаването на съюзната организация, на 16 юли в зала 11 на Националния дворец на културата в столицата се провежда тържествен концерт, посветен на юбилея, с участието на най-добрите състави и самодейци от цялата страна. Сред тях са фолклорните състави и групата за песни и танци от Пловдив, Варна и Стара Загора; Анжела Акрамова, Кристина Григорова и Атанас Калинов; Росица Караджова и др. 

   От 12 до 14 юни 2015 г. в Трявна се провежда ХХVI фестивал на художествената самодейност с участието на над 150 самодейци. След закриването на фестивалната програма всички – участници, ръководители, организатори и домакини, са поканени на спектакъла „Другият” в изпълнение на артистите от „Мим театър” в Габрово. „Другият” разказва за това как един глух човек е приет като свой в общество, което не знае какво е да не чуваш. 

   ХХVII национален фестивал на художествената самодейност на Съюза на глухите в България се провежда от 9 до 11 юни 2017 г. в град Карлово. В него участват 153 самодейци с увреден слух от цялата страна, които представят на сцената на читалище „Васил Левски 1861 г.” своя талант. Този фестивал беше с изцяло нови изпълнения и с най-масовото досега участие на децата от специалните училища в София, в Търговище и Пловдив. От общо  58 изпълнения – 20  бяха на учениците, от първото изпълнение при откриването на фестивала с химна на България, на което те, заедно със сборен състав от изпълнители на РО, развълнуваха залата и до последното им изпълнение на финала. Накрая всеки артист, показал своите дарби и възможности, получи индивидуална грамота от името на председателя на Съюза на глухите в България.

   През 2019 година се навършиха 80 години от първата масова културна изява на глухите самодейци у нас – в далечната 1957 г. се осъществи първият организиран преглед на глухи самодейци, на който се представят колективите на едва шест състава (танцов и театрален) от София, Пловдив и Варна.

   Две години по-късно, на 9 юли 1959 г., се  провежда национален преглед на художествената самодейност на глухите, посветен на 25-годишния юбилей на СГБ, в който участват драматични и танцови състави от София, Пловдив, Варна и Горна Оряховица. В този преглед се включват всички самодейни колективи от системата на Съюза на глухите в България, затова  се счита за начало на организираната културна дейност на СГБ.

  Следващият, 28-и поред фестивал на художествената самодейност се проведе през 2019 г. в Приморско и беше посветен на 85-годишния юбилей на съюзната организация.

 

     ХРОНИКА НА ФЕСТИВАЛИТЕ

► 21 юни 1957 г. - І републикански преглед с участието на колективите от София, Пловдив и Варна;

► 9 юли 1959 г. – ІІ национален преглед на художествената самодейност с участие на драматични и танцови състави от София, Пловдив, Варна и Горна Оряховица;

► 14 и 15 май 1962 г. – ІІІ национален преглед на художествената самодейност на глухите с участието на 5 драматични и 10 танцови състава с общо 240 участници;

► 29 и 30 май 1964 г. – ІV национален преглед на художествената самодейност; участват 9 драматични и 11 танцови състава;

► 15 и 16 юни 1966 г. – V национален преглед на художествената самодейност; броят на участвалите колективи достига 470 души (със сто повече от предишния преглед);

► 30 и 31 май 1969 г. – VІ национален преглед с участието на 11 драматични и танцови състави;

► 14 и 15 юни 1970 г. – VІІ национален преглед на танцовата самодейност с участието на 370 самодейци;

► юни, 1971 г. – VІІ национален преглед на театралната самодейност с участието на 6 състава;

► 26 и 27 май 1973 г. – VІІІ национален преглед на драматичната самодейност и І национален преглед на групите за художествено слово;

► 7 и 8 ноември 1975 г. – ІХ национален преглед на художествената самодейност с участието на над 450 изпълнители за трите вида самодейност – танци, театър и слово;

► 17-20 октомври 1981 г. – Х национален преглед, посветен на 1300-годишнината от основаването на българската държава с голямо жанрово разнообразие: песенно изпълнение с мимика и жест, групови и индивидуални рецитали, танци и пантомима;

► 23 април 1983 г. – ХІ национален преглед;

► 26 и 27 октомври 1985 г. – ХІІ национален преглед, първи етап, участват 220 самодейци - синхронно пеене с мимика и жест, художествено слово и драматично-пантомимни състави;

Софийският фолклорен състав бе един от първите състави,

придобили известност не само у нас, но и в чужбина

► декември, 1985 г. – ХІІ национален преглед, втори етап; ► 30 май 1987 г. – ХІІІ национален преглед, първи етап – участват пантомимни състави, състави по куклена пантомима, театър без думи и театър с мимика и жест;

Съставът по пантомима към РО-София е носител

на много международни награди

6 юни 1987 г. – ХІІІ национален преглед, втори етап, участват над 200 души, които се изявяват в различните жанрове на танцовото изкуство;

► 7 май 1988 г. – ХІІІ национален преглед, трети етап; – участват 120 самодейци от състави по художествено слово и групи за синхронно пеене с мимика и жест;

► 24-26 ноември 1989 г. – ХІV национален преглед, първи етап;

► 1-3 декември 1989 г. – ХІV национален преглед, втори етап;

► 5-8 ноември 1992 г. – ХV национален преглед, с участието на над 280 самодейци във всички жанрове;

► 12-15 май 1994 г. – ХVІ национален преглед, с 250 участници от 12 районни организации във всички жанрове;

► 17-18 май 1996 г. – ХVІІ национален преглед, 300 участници в съставите драма и пантомима, художествено слово, песенно изпълнение с мимика и жест, фолклорни танци и модерен балет; ► 5-6 юни 1999 г. – ХVІІІ национален преглед, 255 души включени в 8 състава за фолклорни и модерни танци, 7 драматично-пантомимни състави и 11 групи за синхронно пеене;

1-3 юни 2001 г. – ХІХ национален преглед, участват 260 души, от които 10 колектива за фолклорни и модерни танци, 4 драматично-пантомимни състава, 14 формации за синхронно пеене и 3 групи за художествено слово.

► 30 май-1 юни 2003 г. – ХХ юбилеен национален преглед, посветен на Европейската година на хората с увреждания.

► 3 юни 2005 г. – ХХІ национален преглед, участват 225 самодейци от всички районни организации (без Бургас). Представени са 13 фолклорни и 17 модерни танци; 11 пантомимни постановки; 1 драматизация и 28 песенни изпълнения.

8-10 юни 2007 г. - ХХII национален преглед с участието на 250 души, които се изявяват в жанровете фолклорни и модерни танци, пантомима, песенни изпълнения и художествено слово с мимика и жест.

12-14 юни 2009 г. – ХХІІІ национален фестивал на художествената самодейност, участват над 220 самодейци от всички районни организации. Представени са 58 изпълнения, от които 9 фолклорни танци, 11 модерни танца, 27 песенни изпълнения с мимика и жест, 9 пантомимни етюда, 1 драматизация и 1 стихотворение с мимика и жест.

► 10-12 юни, 2011 г. – ХХІV национален фестивал с участието на над 200 самодейци от цялата страна. Представени са 73 изпълнения, от които 25 песни със синхронно пеене с мимика и жест; 12 фолклорни танци, 18 модерни танца, 10 пантомимни етюда, 6 стихотворения с мимика и жест и 2 сценки с мимика и жест.

► 7-9 юни, 2013 г. – ХХV национален фестивал с участието на 150 самодейци с увреден слух от всички районни организации. Представени са 63 изпълнения, от които 13 фолклорни танца, 26 песни с мимика и жест, 3 стихотворения с мимика и жест, 11 пантомимни етюда, 7 модерни танца и една драматизация.

12-14 юни, 2015 г. – ХХVI национален фестивал на художествената самодейност с участието на над 150 самодейци; представени са голям брой пантомимни изпълнения (общо 14); 7 танцови постановки и много песни със синхронен превод на жестов език – както народни, така и придружени с танци. 

9-11 юни, 2017 г. – ХХVII национален фестивал на художествената самодейност на Съюза на глухите в България с участието на 508 самодейци от цялата страна. На този фестивал най-ярко и масово е участието на децата от специалните училища в София, Пловдив и Търговище.

20-21 септември, 2019 г. - ХХVIII национален фестивал на художествената самодейност на Съюза на глухите в България с участието на над 500 самодейци от цялата страна, на който се отбеляза тържествено не само 85-годишния юбилей на СГБ, но и 80-годишнината на културната съюзна дейност.     

  Най-голямото и грандиозно представяне на самодейците с увреден слух, членове на СГБ, е през 1979 г., по време на откриването на VІІІ световен конгрес, съпроводено с грандиозна спортна и танцова композиция, която кара публиката да стане на крака с нестихващи бурни аплодисменти и е отразена от медиите в цял свят като най-голямото културно събитие.

Финалът на грандиозната фолклорна и спортна композиция

по време на откриването на конгреса, 1979 г.

  Джаз-балетът „Фрида” от районната организация на глухите в Хасково и групата за песенно изпълнение с мимика и жест „Жестим” от София, в конкуренция със стотици участници, на два поредни световни шампионата на изкуствата за глухи в Лос Анжелес, САЩ, спечелват престижни награди и прославят Съюза на глухите в България и родината ни отвъд океана.

Балет „Фрида”

       КИНО ЛЮБИТЕЛСКА ДЕЙНОСТ, ВИДЕО ЦЕНТЪР НА СГБ

  Кино и фото любителската дейност навлизат в живота на хората с увреден слух през 1964 г., когато е открит първият в страната кино фото клуб в София. Месец след създаването на клуба членовете му представят премиерна прожекция на първия документален филм, заснет от тях по време на републиканското първенство по шах. Примерът им е последван и във всички районни организации на глухите в страната са създадени такива клубове. Членовете им започват да ги оборудват с най-необходимата техника, като в повечето се извършват заснемане на различни прояви и излъчване на игрални филми с надписи.

  Софийският клуб обаче, под ръководството на Любомир Стайков, си остава водещ и е лицето на съюзната организация в тази област. Членовете на клуба първи и единствени реализират игрални филми с участието на артисти с увреден слух. Премиерата на първия създаден от тях филм „По неволя спасител” е през 1969 г. Сценарият, режисурата и операторството са дело на Любомир Стайков. През 1972 г. Любомир Стайков и Христо Шойлев заснемат филма „Присмехулник”; а през септември 1976 г. в Хасково, на Втория национален преглед на кино и фото клубовете, софийският клуб представя игралния филм „Пясъчната жена”, на който отново сценарист, режисьор и оператор е Любомир Стайков. Главните роли са изпълнени от Мария Маринова, Стефан Данаилов и Антон Григоров.

  Активността и успешното развитие на кино и фото клубовете пораждат идеята да се организира провеждането на международен кино фото фестивал, който се провежда през 1977 г. в Стара Загора. В него участват кино и фото клубове от съюзите на глухите и тежкочуващите от Полша, Чехия, Румъния и Унгария. Журито дава отлична оценка на творчеството на Любомир Стайков. През 1980 г. в Хисаря е открит Международният фестивал на здравните и червенокръстки филми, в който са допуснати за участие софийските кинолюбители с игралния филм „Незавършен дневник”. Въпреки силната конкуренция, филмът е получава първа награда и златен медал и е излъчен от Българската национална телевизия. За отбелязване е, че Любомир Стайков, който е с увреден слух, в случая с филма „Незавършен дневник”, създава нещо уникално – освен, че сам извършва цялостната работа по филма – режисура, операторство, художествено оформление и лабораторна работа, той е и единственият глух сценарист на всички игрални филми в системата на СГБ.

  За съжаление, промените, настъпили в страната след 1989 г. се отразяват негативно върху по-нататъшната дейност на кино фото клубовете, които изпитват силен недостиг на средства. Работата в тях постепенно спира.

  По решение на Изпълнителното бюро на СГБ през пролетта на 1984 г. към Централния съвет на съюза е създаден нов отдел – „Комуникативни системи” с щатна бройка за ръководител, на която е назначен Любомир Стайков. По-късно той привлича за сътрудник компютърния специалист и инженер Александър Самунджи. Ръководството на СГБ отпуска средства закупуването на апаратура – компютърна система за заснемане и прехвърляне на видеоматериали, а също и за излъчването им на екран след съответната обработка. Закупени са и видеокасетофони за всичките районни организации. Новосъздаденият отдел има за задача да осигурява и изпраща както видеофилми със субтитри за клубовете на районните организации, така и да осъществява заснемането на документални филми на всички по-значими събития в съюзния живот. Десет години след настъпването на политическите и икономическите промени в страната, през 1999 г., е взето решение за възобновяването на фото и кино любителската дейност. За целта СГБ кандидатства с проект пред Фондация „Отворено общество” за създаването на Видеоцентър, който да предоставя визуална информация на хората с увреден слух за заобикалящата ги действителност; да повишава интелектуалното и културното ниво на глухите хора и да ги приобщава по този начин към обществото на чуващите. Освен това видео центърът трябва да осигурява разпространението и прожекцията на видеофилмите в районните дружества в страната, като подготвените видеоматериали да продължат да се излъчват и след приключването на проекта, а заснетите видеофилми да положат началото на бъдещия видео архив на СГБ. След тригодишни усилия видео центърът започва да функционира успешно. Младите ентусиасти от видео центъра преминават тримесечен курс в Арт колежа в столицата, след което извършват заснемане на почти всички по-важни прояви от дейността на СГБ. Всеки четвъртък в залата на районната организация на глухите в София излъчват видео прожекции на развлекателни и популярни филми, както и на видео филми, заснети по време на национални съюзни прояви. От създаването си досега видео центърът е реализирал много документални филми от националните туристически събори, семинари и младежки срещи и фестивали на художествената самодейност; осъществено е субтитриране на български игрални филми; осигурена е поддръжка на компютрите по места; реализиран е първият игрален видео филм „Не ви разбирам, господине!”; заснети са всички жестови речници, вкл. новият жестов речник на религиозна тематика; създадена е специална компютърна програма за усвояването на жестов език (ЖЕ) чрез проекта на „М-тел”. В състава на екипа по този проект са включени Миряна Мошева, координатор на Националния методически и консултативен център по проблемите на ЖЕ; Николай Нинов, Любомир Стайков и Александър Добрев от видео центъра на СГБ; Веселин Георгиев, Гълъбина Лозанова и Таня Гъркова.

     Работен момент от заснемането на видео речника

  През 2009 г. специалистите от видео центъра обработват и усъвършенстват софтуерна програма за членство в СГБ, чиято база данни е в сградата на СГБ в столицата. Чрез този уникален софтуер информацията за членовете на СГБ, която дотогава е съхранявана на хартия, започва изцяло да се обработва на компютрите във всички РО. С помощта на специалистите от видео центъра се извършва и поддръжка на компютърните конфигура­ции в СГБ, както и тяхното софтуерно осигуряване; инсталират се операционни системи, драйвери, програми за офис работа, изпращат се електронни писма и др.; провежда се и обучение в областта на информационните технологии, включващо програмиране и поддръжка на счетоводни програми и др.

          Във връзка със 75-годишния юбилей на СГБ специалистите от видео центъра осъществяват графичния дизайн и предпечатната подготовка на плакати, покани, грамоти, календар и др. за юбилейните прояви.

          И през 2010 г. видео центърът продължава да оказва помощ на районните и териториални организации при изграждането на интернет връзки и поддръжката на компютърната им техника. Нови материали са вкарани и в интернет страницата на съюза; с видеокамера са заснети и обработени всички национални съюзни прояви, които са включени и в сайта на съюза. По този начин хората с увреден слух, които по различни причини са лишени от възможността да присъстват на събитията, могат да ги следят онлайн в интернет. Отделно проявите са записани на дискове и разпространени във всички районни организации.

          През 2011 г. видео центърът продължава да осъществява заснемане на всички национални съюзни мероприятия и да оказва помощ на районните и териториални организации в поддръжката на компютърната техника. Обогатена е с нови материали и интернет страницата на съюза. Подобна страница в интернет е създадена и за младежката организация на СГБ. Дейността по субтитриране на български филми от златния филмов фонд във видео центъра се извършва постоянно. Тази дейност има решаваща роля, тъй като българските филми не са достъпни за хората с увреден слух, защото са озвучени, без да са съобразени със спецификата на слухово увредените граждани и се извършва от Александър Добрев, специалист във видеоцентъра.

        Положителни са и резултатите от създадената компютърна информационна система, съдържаща конкретна и обстойна информация за глухите хора в България, на чиято база е получен пълен информационен статистически отчет за глухите членове на Съюза на глухите в България, обхванал 95 % от членската маса. Интернет порталът на младежката организация към СГБ все повече се разраства и придобива популярност. Големият брой посетители на съюзната интернет страница показва засилен интерес към неговата дейност.

          Както през 2013 г., така и през настоящата година, в дейността на видео центъра е заложено заснемане и професионално обработване на всички важни национални прояви, които са публично достъпни чрез споделянето им в интернет страницата на СГБ, защото една от основните цели и задачи на СГБ е хората с увреден слух да имат достъп до информация, за да могат да се чувстват неотменна част от организацията.

        И през 2014 година видео центърът системно поддържа и периодично актуализира уеб страницата на СГБ; оказва помощ на районните и териториални организации при изграждането на интернет връзки и осъществява перманентна поддръжка на компютърната техника. Периодично подготвя за публикация филмовия документален архив за извършената дейност през годината; продължи и изготвянето на субтитри на класически български филми. Освен, че са пуснати за гледане онлайн в страницата на СГБ в интернет, филмите се размножават на електронни носители и се разпращат по районните организации.

         През 2015 г. видео центърът работи целогодишно работеше по изготвянето на субтитри на български филми, чиито общ брой е над 150. За да функционират нормално софтуерът за членския внос, а също и сайтът, е закупен нов сървър.Перманентно се оказва помощ на районните и териториални организации при изграждането на интернет връзки и поддръжката на компютърната техника. Видео центърът публикува два видеоклипа с участието на глухи млади хора – „Промяната, която искаме да бъдем” и „Жестовият език – време за действия”. В тези клипове, създадени с цел да се информира обществеността чрез жестов превод и субтитри, са показани всички стъпки, които СГБ е предприел по въпросите на жестовия език и в синхрон с приетия от Министерския съвет план за действие 2015-2020, точка 4, който касае жестовия език и свързаните с него услуги за хора с увреден слух.

       През следващата, 2016 година, успоредно с целогодишната си рутинна работа по субтитрирането, поддръжката на компютърната техника и изграждането на интернет връзки, видео центърът започна заснемането на информационни видео клипове за съюзната фейсбук страница. Решението за достъп до информация на глухите съюзни членове чрез подобен новинарски прийом бе взето от членовете на Управителния съвет, които утвърдиха Емил Величков от София за говорител на жестов език.

            Като част от информационното обслужване на съюзните членове, в своята работа през 2017 година центърът продължи да извършва заснемане на видеоклипове с информация на жестов език и попълване на видеотеката със субтитрираните български филми с нови филми. Успоредно с това беше извършена подготовка за отпечатване на новите членски карти на членовете на СГБ и на служебните карти на щатните служители. Продължи да се работи и по презаписването на речника по ЖЕ и на архивните видеокасети. Оказвано беше съдействие по възникнали софтуерни и хардуерни проблеми в СГБ.

          От началото на 2018 година при заснемането на видео клипове с информация на жестов език се включиха на ротационен принцип като преводачи на жестов език няколко млади хора: Росица Караджова, Екатерина Йорданова, Митко Якимов, Василен Грозев. Особено предпочитани и гледани са излъчените видео информации с жестов превод на публикации, отпечатани във вестник „Тишина”, с цел да се подпомогне четенето и разбирането им от хората с увреден слух. Подготвиха се за излъчване и субтитриране заснетите филми за проведените национални мероприятия на СГБ. Продължава да се попълва се и видеотеката с български филми със субтитри с нови филми. Активно се участва и в работата по подготовката за отпечатването на новите членски карти на съюзните членове. СГБ. Оказано беше съдействие по възникнали софтуерни и хардуерни проблеми в СГБ. Извършва се и презаписване на  речника по ЖЕ.

 

   

В момента има 5  гости и няма потребители и в сайта

© ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ - СЪЮЗ НА ГЛУХИТЕ В БЪЛГАРИЯ