Културна дейност


  От създаването на Дружеството на глухонемите през 1934 г. до 1956 г. основна задача в културно-просветната работа на ръководството на СГБ е било ограмотяването на възрастните хора, които не са посещавали училище. В клубовете са създадени кръжоци и читателски групи за по-грамотните и тежкочуващите членове. До средата на 70-е години на миналия век в клубовете се провеждат просветни събрания, на които на членовете се предоставя информация по политически и научно-популярни и здравни теми. Традиционни са тематичните вечери на различни теми; едни от най-обичаните и масово посетени са честванията на народните празници и обичаи, кръглите годишнини, исторически събития и т. н.

Ритуалът Бабинден в клуба на РО-Стара Загора

  Тази оживена културно-просветна дейност се осъществява предимно от жестови преводачи. Раздел към културно-просветната работа на СГБ са и дейностите с библиотеките, женсъветите, кино и фото клубовете, художниците.

     ФЕСТИВАЛИ НА ТАЛАНТИТЕ

  В съюзната история има много културни успехи на възрастта на самия съюз. Началото е положено през една зимна вечер на 1938 г., на благотворителна вечеринка в салона на дружество „Славянска беседа”, на която първите глухи пантомимисти Веселина Йосифова и Коста Златарев изиграват сценката „Влюбеният художник”.

  Деветнадесет години по-късно, през 1957 г., на 17 февруари, драматичният и танцов състав към районния съвет на глухите в София изнася голям спектакъл-пантомима под ръководството на Кирил Киряков. През същата година е създаден и пловдивският колектив „Лиляна Димитрова” с ръководител Димитър Терзиев. А през лятото се провежда Първият републикански преглед на художествената самодейност (днес прегледите ги наричаме фестивали, защото на тях с пълна сила блясват на сцената невероятните способности на артистите с увреден слух в различните жанрове на изкуството). Оттогава досега СГБ е организирал и провел двадесет и пет фестивала на любителското творчество на хората с увреден слух. В тях, освен съставите от районните организации, участват и състави от училищата за деца с увреден слух.

     ХРОНИКА НА ФЕСТИВАЛИТЕ

► 21 юни 1957 г. - І републикански преглед с участието на колективите от София, Пловдив и Варна;

► 9 юли 1959 г. – ІІ национален преглед на художествената самодейност с участие на драматични и танцови състави от София, Пловдив, Варна и Горна Оряховица;

► 14 и 15 май 1962 г. – ІІІ национален преглед на художествената самодейност на глухите с участието на 5 драматични и 10 танцови състава с общо 240 участници;

► 29 и 30 май 1964 г. – ІV национален преглед на художествената самодейност; участват 9 драматични и 11 танцови състава;

► 15 и 16 юни 1966 г. – V национален преглед на художествената самодейност; броят на участвалите колективи достига 470 души (със сто повече от предишния преглед);

► 30 и 31 май 1969 г. – VІ национален преглед с участието на 11 драматични и танцови състави;

► 14 и 15 юни 1970 г. – VІІ национален преглед на танцовата самодейност с участието на 370 самодейци;

► юни, 1971 г. – VІІ национален преглед на театралната самодейност с участието на 6 състава;

► 26 и 27 май 1973 г. – VІІІ национален преглед на драматичната самодейност и І национален преглед на групите за художествено слово;

► 7 и 8 ноември 1975 г. – ІХ национален преглед на художествената самодейност с участието на над 450 изпълнители за трите вида самодейност – танци, театър и слово;

► 17-20 октомври 1981 г. – Х национален преглед, посветен на 1300-годишнината от основаването на българската държава с голямо жанрово разнообразие: песенно изпълнение с мимика и жест, групови и индивидуални рецитали, танци и пантомима;

► 23 април 1983 г. – ХІ национален преглед;

► 26 и 27 октомври 1985 г. – ХІІ национален преглед, първи етап, участват 220 самодейци - синхронно пеене с мимика и жест, художествено слово и драматично-пантомимни състави;

Софийският фолклорен състав бе един от първите състави,

придобили известност не само у нас, но и в чужбина

► декември, 1985 г. – ХІІ национален преглед, втори етап; ► 30 май 1987 г. – ХІІІ национален преглед, първи етап – участват пантомимни състави, състави по куклена пантомима, театър без думи и театър с мимика и жест;

Съставът по пантомима към РО-София е носител

на много международни награди

6 юни 1987 г. – ХІІІ национален преглед, втори етап, участват над 200 души, които се изявяват в различните жанрове на танцовото изкуство;

► 7 май 1988 г. – ХІІІ национален преглед, трети етап; – участват 120 самодейци от състави по художествено слово и групи за синхронно пеене с мимика и жест;

► 24-26 ноември 1989 г. – ХІV национален преглед, първи етап;

► 1-3 декември 1989 г. – ХІV национален преглед, втори етап;

► 5-8 ноември 1992 г. – ХV национален преглед, с участието на над 280 самодейци във всички жанрове;

► 12-15 май 1994 г. – ХVІ национален преглед, с 250 участници от 12 районни организации във всички жанрове;

► 17-18 май 1996 г. – ХVІІ национален преглед, 300 участници в съставите драма и пантомима, художествено слово, песенно изпълнение с мимика и жест, фолклорни танци и модерен балет; ► 5-6 юни 1999 г. – ХVІІІ национален преглед, 255 души включени в 8 състава за фолклорни и модерни танци, 7 драматично-пантомимни състави и 11 групи за синхронно пеене;

1-3 юни 2001 г. – ХІХ национален преглед, участват 260 души, от които 10 колектива за фолклорни и модерни танци, 4 драматично-пантомимни състава, 14 формации за синхронно пеене и 3 групи за художествено слово.

► 30 май-1 юни 2003 г. – ХХ юбилеен национален преглед, посветен на Европейската година на хората с увреждания.

► 3 юни 2005 г. – ХХІ национален преглед, участват 225 самодейци от всички районни организации (без Бургас). Представени са 13 фолклорни и 17 модерни танци; 11 пантомимни постановки; 1 драматизация и 28 песенни изпълнения.

8-10 юни 2007 г. - ХХII национален преглед с участието на 250 души, които се изявяват в жанровете фолклорни и модерни танци, пантомима, песенни изпълнения и художествено слово с мимика и жест.

12-14 юни 2009 г. – ХХІІІ национален фестивал на художествената самодейност, участват над 220 самодейци от всички районни организации. Представени са 58 изпълнения, от които 9 фолклорни танци, 11 модерни танца, 27 песенни изпълнения с мимика и жест, 9 пантомимни етюда, 1 драматизация и 1 стихотворение с мимика и жест.

► 10-12 юни, 2011 г. – ХХІV национален фестивал с участието на над 200 самодейци от цялата страна. Представени са 73 изпълнения, от които 25 песни със синхронно пеене с мимика и жест; 12 фолклорни танци, 18 модерни танца, 10 пантомимни етюда, 6 стихотворения с мимика и жест и 2 сценки с мимика и жест.

► 7-9 юни, 2013 г. – ХХV национален фестивал с участието на 150 самодейци с увреден слух от всички районни организации. Представени са 63 изпълнения, от които 13 фолклорни танца, 26 песни с мимика и жест, 3 стихотворения с мимика и жест, 11 пантомимни етюда, 7 модерни танца и една драматизация.

 

     МЕЖДУНАРОДНИ КУЛТУРНИ ИЗЯВИ

  За първи път представителен съюзен състав заминава на турне извън страната през 1964 г. - в някогашна Югославия. Пет години по-късно, представителен самодеен колектив на СГБ е поканен в Москва, Ленинград и Киев. Концертите преминават при голям успех. На VІ световен конгрес на Световната федерация на глухите през 1971 г. в Париж фолклорният танцов състав от София дълго е аплодиран от публиката за прекрасното си изпълнение.

  През 1977 г. софийският самодеен колектив и русенският фолклорен състав се представят успешно на турнето си в Германия. Най-голям е успехът на Съюза на глухите в България през 1979 г., по време на откриването на VІІІ световен конгрес, съпроводено с грандиозна спортна и танцова композиция, която кара публиката да стане на крака с нестихващи бурни аплодисменти и е отразена от медиите в цял свят като най-голямото културно събитие.

Финалът на грандиозната фолклорна и спортна композиция

по време на откриването на конгреса, 1979 г.

  Джаз-балетът „Фрида” от районната организация на глухите в Хасково и групата за песенно изпълнение с мимика и жест „Жестим” от София, в конкуренция със стотици участници, на два поредни световни шампионата на изкуствата за глухи в Лос Анжелес, САЩ, спечелват престижни награди и прославят Съюза на глухите в България и родината ни отвъд океана.

Балет „Фрида”

  През май 1993 г., по покана на Турската асоциация на глухите софийският танцов състав участва в техния фолклорен фестивал и предизвиква възторга на публиката. С играта си нашите танцьори правят такова впечатление, че въпреки националния характер на фестивала им връчват втора награда. Същата година, по време на откриването на ХVІІ летни игри за глухи в София, самодейните съюзни колективи представят невиждана феерия от танци, песни и гимнастически композиции и дълго са акламирани от гостите и зрителите. На следващата година, по време на световния конгрес в Австрия софийският танцов състав представя танцова сюита, с която спечелва сърцата на зрителите. През 1996 г., по покана на Румънската асоциация на глухите и тежкочуващите, за Букурещ заминава джаз балетът „Фрида”, който изправя публиката на крака. На следващата година за пореден път трупата е поканена да вземе участие в провеждащия се в курорта Мамая международен фестивал на модерните танци. На фестивала е поканена и групата за песенно изпълнение от Пловдив с ръководител Спаска Джангозова.

Пловдивската група за песни и танци

  Съставите се завръщат с цял куп награди в родината – първо място, грамота, ваза и триседмична почивка в Мамая. През октомври 2000 г. група „Жестим”, заедно с оперната певица Александрина Милчева, православният хор „Ортодокс” и хор „Космически гласове” участва във Втория фестивал на българската култура в Торонто, Канада и се представя отлично. През 2003 г., по повод половинвековния юбилей на Румънската асоциация на глухите в Букурещ организаторите канят за участие в тържествения юбилеен концерт плевенския фолклорен състав и Анжела Акрамова. Те предизвикват истински фурор.

Анжела Акрамова

  През 2004 г. групата за художествено пеене и танци към училището за глухи деца в Търговище получава специална покана за гостуване в Турция, където изнасят няколко спектакъла. През 2008 г., по покана на турската организация на глухите сборен фолклорен състав на СГБ участва в Балканския фестивал на любителските състави. От 25 до 31 май 2009 г. представителен състав на СГБ, съставен от самодейци на организациите в Пловдив и Хас­ково, заедно със слухово увредени младежи от Русия, Македония, Украйна, Турция и др. участва в артистичния културен фестивал на глухите в Истанбул, Турция. През 2010 г. по повод 50-годишния юбилей на Турската федерация на глухите в програмата на тържеството участват и специално поканените самодейци от СГБ.

 

     КИНО ЛЮБИТЕЛСКА ДЕЙНОСТ, ВИДЕО ЦЕНТЪР НА СГБ

  Кино и фото любителската дейност навлизат в живота на хората с увреден слух през 1964 г., когато е открит първият в страната кино фото клуб в София. Месец след създаването на клуба членовете му представят премиерна прожекция на първия документален филм, заснет от тях по време на републиканското първенство по шах. Примерът им е последван и във всички районни организации на глухите в страната са създадени такива клубове. Членовете им започват да ги оборудват с най-необходимата техника, като в повечето се извършват заснемане на различни прояви и излъчване на игрални филми с надписи.

  Софийският клуб обаче, под ръководството на Любомир Стайков, си остава водещ и е лицето на съюзната организация в тази област. Членовете на клуба първи и единствени реализират игрални филми с участието на артисти с увреден слух. Премиерата на първия създаден от тях филм „По неволя спасител” е през 1969 г. Сценарият, режисурата и операторството са дело на Любомир Стайков. През 1972 г. Любомир Стайков и Христо Шойлев заснемат филма „Присмехулник”; а през септември 1976 г. в Хасково, на Втория национален преглед на кино и фото клубовете, софийският клуб представя игралния филм „Пясъчната жена”, на който отново сценарист, режисьор и оператор е Любомир Стайков. Главните роли са изпълнени от Мария Маринова, Стефан Данаилов и Антон Григоров.

  Активността и успешното развитие на кино и фото клубовете пораждат идеята да се организира провеждането на международен кино фото фестивал, който се провежда през 1977 г. в Стара Загора. В него участват кино и фото клубове от съюзите на глухите и тежкочуващите от Полша, Чехия, Румъния и Унгария. Журито дава отлична оценка на творчеството на Любомир Стайков. През 1980 г. в Хисаря е открит Международният фестивал на здравните и червенокръстки филми, в който са допуснати за участие софийските кинолюбители с игралния филм „Незавършен дневник”. Въпреки силната конкуренция, филмът е получава първа награда и златен медал и е излъчен от Българската национална телевизия. За отбелязване е, че Любомир Стайков, който е с увреден слух, в случая с филма „Незавършен дневник”, създава нещо уникално – освен, че сам извършва цялостната работа по филма – режисура, операторство, художествено оформление и лабораторна работа, той е и единственият глух сценарист на всички игрални филми в системата на СГБ.

  За съжаление, промените, настъпили в страната след 1989 г. се отразяват негативно върху по-нататъшната дейност на кино фото клубовете, които изпитват силен недостиг на средства. Работата в тях постепенно спира.

  По решение на Изпълнителното бюро на СГБ през пролетта на 1984 г. към Централния съвет на съюза е създаден нов отдел – „Комуникативни системи” с щатна бройка за ръководител, на която е назначен Любомир Стайков. По-късно той привлича за сътрудник компютърния специалист и инженер Александър Самунджи. Ръководството на СГБ отпуска средства закупуването на апаратура – компютърна система за заснемане и прехвърляне на видеоматериали, а също и за излъчването им на екран след съответната обработка. Закупени са и видеокасетофони за всичките районни организации. Новосъздаденият отдел има за задача да осигурява и изпраща както видеофилми със субтитри за клубовете на районните организации, така и да осъществява заснемането на документални филми на всички по-значими събития в съюзния живот. Десет години след настъпването на политическите и икономическите промени в страната, през 1999 г., е взето решение за възобновяването на фото и кино любителската дейност. За целта СГБ кандидатства с проект пред Фондация „Отворено общество” за създаването на Видеоцентър, който да предоставя визуална информация на хората с увреден слух за заобикалящата ги действителност; да повишава интелектуалното и културното ниво на глухите хора и да ги приобщава по този начин към обществото на чуващите. Освен това видео центърът трябва да осигурява разпространението и прожекцията на видеофилмите в районните дружества в страната, като подготвените видеоматериали да продължат да се излъчват и след приключването на проекта, а заснетите видеофилми да положат началото на бъдещия видео архив на СГБ. След тригодишни усилия видео центърът започва да функционира успешно. Младите ентусиасти от видео центъра преминават тримесечен курс в Арт колежа в столицата, след което извършват заснемане на почти всички по-важни прояви от дейността на СГБ. Всеки четвъртък в залата на районната организация на глухите в София излъчват видео прожекции на развлекателни и популярни филми, както и на видео филми, заснети по време на национални съюзни прояви. От създаването си досега видео центърът е реализирал много документални филми от националните туристически събори, семинари и младежки срещи и фестивали на художествената самодейност; осъществено е субтитриране на български игрални филми; осигурена е поддръжка на компютрите по места; реализиран е първият игрален видео филм „Не ви разбирам, господине!”; заснети са всички жестови речници, вкл. новият жестов речник на религиозна тематика; създадена е специална компютърна програма за усвояването на жестов език (ЖЕ) чрез проекта на „М-тел”. В състава на екипа по този проект са включени Миряна Мошева, координатор на Националния методически и консултативен център по проблемите на ЖЕ; Николай Нинов, Любомир Стайков и Александър Добрев от видео центъра на СГБ; Веселин Георгиев, Гълъбина Лозанова и Таня Гъркова.

     Работен момент от заснемането на видео речника

  През 2009 г. специалистите от видео центъра обработват и усъвършенстват софтуерна програма за членство в СГБ, чиято база данни е в сградата на СГБ в столицата. Чрез този уникален софтуер информацията за членовете на СГБ, която дотогава е съхранявана на хартия, започва изцяло да се обработва на компютрите във всички РО. С помощта на специалистите от видео центъра се извършва и поддръжка на компютърните конфигура­ции в СГБ, както и тяхното софтуерно осигуряване; инсталират се операционни системи, драйвери, програми за офис работа, изпращат се електронни писма и др.; провежда се и обучение в областта на информационните технологии, включващо програмиране и поддръжка на счетоводни програми и др.

 

   

В момента има 37  гости и няма потребители и в сайта

© ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ - СЪЮЗ НА ГЛУХИТЕ В БЪЛГАРИЯ